Накратко: днешното судоку е измислено в САЩ през 1979 г. под името Number Place. Името „судоку“ идва от Япония през 1984 г., а световната мода тръгва от лондонския вестник The Times през 2004 г. Подобни задачи обаче има във френски вестници още в края на XIX век.
Хронология
- XVIII век - Леонард Ойлер изучава латинските квадрати.
- 1892-1895 - френските вестници Le Siècle и La France публикуват числови квадрати, много близки до судоку.
- 1979 - в САЩ излиза Number Place, първото истинско судоку.
- 1984 - японското издателство Nikoli го пренася в Япония и го кръщава судоку.
- 2004 - The Times в Лондон започва да го публикува всеки ден.
- 2006 - първото световно първенство по судоку в Италия.
- 2012 - математици доказват, че судоку с едно решение има поне 17 дадени цифри.
- 2015 - световното първенство се провежда в София.
Латинските квадрати
През XVIII век швейцарският математик Леонард Ойлер изучава латинските квадрати - таблици, в които всеки символ се среща точно веднъж във всеки ред и всяка колона. Това е математическата основа на судоку, но Ойлер не е правил пъзели за решаване. Квадратите 3×3 и дадените цифри идват много по-късно.
Френските вестници
На 19 ноември 1892 г. парижкият вестник Le Siècle публикува частично попълнен магически квадрат 9×9 с квадрати 3×3. Още не е судоку - има двуцифрени числа и се решава със смятане, а не с логика.
На 6 юли 1895 г. конкурентът му La France отива по-далеч. Задачата се казва „дяволски магически квадрат“, ползва само цифрите от 1 до 9 и е почти съвременно судоку, само че квадратите 3×3 не са отбелязани. Такива задачи излизат около десетилетие във френската преса и изчезват около Първата световна война.
Number Place: американското начало
Съвременното судоку най-вероятно е дело на Хауърд Гарнс, 74-годишен пенсиониран архитект от Индиана. Задачата излиза през май 1979 г. в американското списание Dell Pencil Puzzles and Word Games под името Number Place, без името на автора.
Години по-късно Уил Шорц, редакторът на кръстословиците в The New York Times, забелязва, че името на Гарнс стои в списъка на сътрудниците точно в броевете с Number Place. Гарнс умира през 1989 г. и не доживява световния успех на играта. Dell и днес публикува и по-големи варианти 16×16, като нашето мега судоку.
Япония му дава името
През април 1984 г. Маки Каджи, президентът на японското издателство Nikoli, публикува пъзела в списанието Monthly Nikolist. Първото име е дълго - „Sūji wa dokushin ni kagiru“, нещо като „цифрите трябва да са сами“. Скоро е съкратено до „судоку“: „су“ е цифра, а „доку“ - единствен.
Nikoli добавя и нещо, което остава до днес: дадените цифри се подреждат симетрично, така че самото поле да изглежда красиво.
Как стана световна мода
През 1997 г. Уейн Гулд, съдия от Хонконг, вижда судоку в японска книжарница. Пише компютърна програма, която създава задачи, и започва да ги предлага на вестници. През ноември 2004 г. The Times в Лондон публикува първото си судоку, а през същата година и малкият американски вестник The Conway Daily Sun. През 2005 г. судоку вече е навсякъде.
Световните първенства и София
Първото световно първенство по судоку се провежда през март 2006 г. в Лука, Италия, с 85 участници от 22 държави. Печели го чешката счетоводителка Яна Тилова, която след първия кръг е била едва девета.
През октомври 2015 г. десетото световно първенство се провежда в София. Печели японецът Кота Мориниши, който общо има четири световни титли.
Малко математика
Пълните решетки за класическо судоку 9×9 са 6 670 903 752 021 072 936 960 - около 6,7 трилиарда. Дълго време се предполагаше, че задача с едно решение не може да има по-малко от 17 дадени цифри. През 2012 г. Гари Макгуайър и колегите му от Дъблин го доказаха, като с компютър провериха, че задача с 16 дадени цифри и едно решение не съществува.
За сравнение, на ниво Експерт тук са дадени 23-24 цифри. Ако ви интересува как компютърът решава и проверява судоку, вижте алгоритъма за решаване.
А днес
Сто години след френските вестници играта е същата: девет реда, девет колони, девет квадрата и малко търпение. Пробвайте класическото судоку или судокуто на деня, което е еднакво за всички, точно като във вестника.